Използването срещу неверниците на арбалети за оръжие било разрешено, та дори е и поощрявано. Въпреки това не е била спазвана забраната и по-късно затова подновена е била срещу Ричард I (Лъвското сърце) Английски  от папа Инокентий IIIспециално и срещу Филип Август Френски. Също и немският крал - Конрад III,  в своето кралство забраняватова оръжие. При Лимож във Франция - обсадата на замъка Шалю, Ричард Лъвското сърце - страстен привърженик и радетел за разпространението на арбалетите, е ранен от такава стрела и 11 дни по-късно умира. Като небесно наказание се приема смъртта му, присъдено му за неподчинение към църквата и използване на това оръжие.

Разказва се, че Ричард преди да умре, а сам той е бил изкусен арбалетчик, помилвал живота на стрелеца, но арбалетчикът след смъртта му за назидание бива жив одран. Твърди се също и, че на кръстоносните походи от времето, ислямския свят забранява това оръжие, поради фактът, че имат формата на кръст, защото от кръстоносци се използват, а и защото вероятно от коня е трудно практически да се запъне арбалета. Документирано е в ислямския свят обаче използването им в за защита на крепостни съоръжения и от отделни войници. След завръщането си от Кръстоносния поход във Франция, Филип Август редица редовни отряди създава от арбалетчици, а и конни отряди с това оръжие също така. Масово при кръстоносните походи са се използвали арбалети. При обсада Ричард I и от 1000 генуезки арбалетчици контингент използва, които залпово стреляйки, отваряли буквално в редиците на сарацините проходи, в помощ на града пристигащи.

За стоманен лък за арбалет, първото споменаване достоверно, е през 1314 год. Дотогава опити със сигурност е имало това оръжие от стомана да се направи, защото много по-малко труд изисква, по-евтин е най-малкото, по-компактен, но произвеждането на стоманен лък не е било възможно технологично. За да се изкове такова оръжие, необходими са били няколко стоманени парчета – те с еднакъв състав не са били едно спрямо друго, а между тях спойката много трудно се е правила и вероятността да се спука лъкът точно там, много голяма е била. През зимата от студа опасността металния лък да се спука особено голяма е била.