Нормално е нещо да се пропусне в превода на субтитри, доколкото то особено важно няма да се окаже или с развитието на сюжета свързано по-късно. Каламбури, пословици игра на думи се пресъздават, адаптират, заменят. Винаги е трудно шеги да се преведат, които на английски са толкова весели, а нищо на български не означават. Същото е и с поговорки и игри на думи. В този случай трябва да се прояви креативност, да се намери на български нещо подобно, което оригиналния смисъл ще предаде и за разбирането на посланието ще допринесе и сюжета в субтитри. Ако има на български подобен израз - чудесно. Ако не, се адаптира или напълно заменя. Трябва в целия превод съвместимост да има, в подробности особено като: мерки, цифри, прякори имена, правопис, превод на имена, адреси, съкращения и др.

Всеки език собствен метод има свой за субтитри. Езиковите правила и препинателни знаци не са класическите, които в граматиката се намират, а са специфични. Някои смятат, че не е необходим курсив, но обикновено курсив се използва за - текст, който се чете,говор зад камера, радио, телевизия, книга, песни, титли, филм и чуждоезични думи.

Разделянето на редове, за това как субтитри на екрана изглеждат, е особено важно и за скоростта на четене най-вече и разбиране. Ако се вписва текстът на един ред, зрителят ще се радва повече от случващото се на екрана да вижда. Ако не се побира текстът на 1 ред, трябва да се раздели най-добре възможно, знаци. Основният принцип на разделянето на редове е идейните и семантични единици заедно да се поддържат, което по-лесно и по-бързо четене ще осигури от страна на зрителя и разбиране.  

Броят на един ред на знаците трябва съвместими да бъдат със системата на субтитри и на всякакъв екран да са видими. Преводите трябва на оригиналния сценарий целостта да запазват, спонтанността, плавността, естественото течение на показвано и към жанровия стил да се придържат и неговите характерни особености и ценности.